роден: 20 март 1956 г. в София,  Народна република България

починал: 10 декември 2006 г. в София, България, на 50 г.

националност: България

професия: музикант, певец, композитор

музикална кариера:

• стил: рок, поп
• глас: тенор
• активни години: 1970-2003 г.

семейство:

• баща: Христо Владовски
• майка: Антоанета Владовска
• братя / сестри: Трошан Владовски
• съпруга: Даниела (1984 – 9 декември 1991; разведени)
• партньорка: Светозара
• деца: Христо-Чочо Цветанов Владовски

Цветан Христов Владовски, по-известен като Чочо Владовски, е български музикант, певец, композитор и аранжор, известен най-вече като вокалист на рок група Тангра.

Кратка биография

Чочо Владовски е роден в гр. София на 20 март 1956 г. в музикалното семейство на Христо Владовски – солист флейтист на Софийската филхармония. От малък започва да се занимава с музика, първоначално – с цигулка, впоследствие – с флейта, с която се записва в музикалната гимназия в София. Голямо влияние върху музикалното си развитие получава от по-големия си брат – Трошан Владовски, китарист на „Сребърните гривни“, една от първите рок групи в България.

Творчески път

Първи стъпки

В Музикалната гимназия, повлиян от музиката на Джетро Тъл, Led Zeppelin и Deep Purple, заедно със съученика си Иван Лечев правят първата си „читалищна група“ през 1970-1971 в читалище „Пробуда“. През лятната ваканция заедно с друга легенда на българската рок музика Нако „Циганина“ свирят на морето в къмпинга Аркутино.

Професионално израстване

Изключен от училище заради „неблагонадежност“ към комунистическата система на обучение, той започва творческия си път през 1972 г. със състава на „Сребърните гривни“. Попадайки в среда на музиканти като Иван (Ванко) Пеев и Александър Петрунов (Сашо Гривната), Чочо за кратко време се приспособява като бек вокал, флейтист и перкусии (конги). По това време се правят главно кавъри на известни песни на Eagles, Дуби Брадърс, Фрии, Deep Purple, в които Чочо се изявява и като фронт-вокал. През 1974 г. започва работа и прави няколко музикални турнета с Митко Щерев и „6+1“. През този период работи с известните имена в българския рок – Илия Караянев (Личо Стоунса), Ванко „Филибето“ и др.

За кратко време твори и с група Диана Експрес.

В шоу бизнеса

През периода 1975-1978 г. работи с Емил Димитров в неговия оркестър „Синьо-белите“. Освен многобройните гастроли в България, Чочо пътува на турнета във Франция, СССР, Чехословакия и Турция. Има участия на фестивала „Златният Орфей“, новогодишни и абитуриентски балове. През този период натрупва огромен опит от многобройни концертни прояви и замисля самостоятелни изяви.

С група „Тангра“

През на 1979 г. Чочо започва да пее с наскоро формираната рок група „Тангра“, взимайки участие в Младежкия конкурс за забавна песен. Групата печели първо място с песента „Очакване“ и след това заминава на Златни пясъци, където свири през летния сезон. В този период, освен Чочо, в групата работят: Константин Марков („Косьо“) – бас, Борислав Цонев („Боби“) – китара, Борислав Панов („Боти“) – клавири и цигулка, кръстник на „Тангра“, Антон Бубев („Капъша“) – барабани. Репертоарът включва кавъри на „Канзас“, „Status Quo“, „Free“ и други, но вече има и български авторски песни.

Повторно Чочо започва работа с „Тангра“ през 1980-1982 г., като изпява най-големите хитове на групата: „Нашия град“, „Богатство“, „Любовта, без която не можем“ по музика на Борис Карадимчев, текстове на Александър Петров и аранжименти на Тангра. Тангра е в състав: Косьо Марков – бас, Борислав Цонев – китара, Емил Герасимов – ударни и Валентин Пападополус („Папи“) – клавири. Следват турнета в България и в чужбина, СССР, ГДР, като успехът им е огромен. През 1983 г. групата има покана за турне в Чехословакия, но МВР – респективно КДС, отказва паспорт на Чочо. Това е тежък удар за цялата група, която впоследствие се разпада.

Солова кариера

След 1984 г. Чочо работи за кратко с Развигор Попов и Мими Иванова като соло изпълнител. Впоследствие започва самостоятелна кариера и се ориентира към изпълнения в стил поп. Сътрудничи си с композиторите Тончо Русев, Стефан Димитров, Вили Казасян, Асен Драгнев, Кристиян Бояджиев и др. От този период е хитът „Безсъние“, отново по музика на Борис Карадимчев и текст на Александър Петров. През 1989 г. издава самостоятелен албум, озаглавен „Цветан Владовски“.

В началото на 1990 г. започва съвместна работа с Лили Иванова, откривайки музикално студио и продуцира нейния албум „Хазарт“ 1993 г. Реализира три популярни дуета с Лили („Днешната любов“, „Малък шанс“ и „Днешната любов“).

През 1996 г. издава втория си албум „Богатство“.

В творчески колектив с Александър Кипров и Данаил Драганов (Дени), печели Голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ 1997 г. за българска песен, а през следващата 1998 г. – първа награда. Печелят Първа награда на „Бургас и морето“ 1998, II Награда на Международния конкурс в Скопие през 1997. През 2002 г. взима участие в авторския проект на Георги Анастасов („Фишека“) „Като свещ в мрака“, като изпълнява и взима участие в три песни от албума. В следващия албум на Георги Анастасов („Фишека“) „Господи, дай ми сили“ през 2003 г. изпълнява „Спи, дете“ в дует със Светлозара Желязкова („Дзуфи“). Песента е посветена на наскоро родилия му се син Хари.

От началото до края на 90-те години Чочо Владовски изпълнява българските версии на началните песни на много от анимационните сериали на „Дисни“, като „Патешки истории“, „Чип и Дейл: Спасителен отряд“, „Приключенията на Гумените мечета“, „Капитан Балу“, „Новите приключения на Мечо Пух“, „Аладин“ и „Чернокрилият паток“.

Председател на Българската национална асоциация на производителите на звукозаписи (БНАПЗ).

Награди

• „II награда“ за песента „И една звезда“ (муз. Петър Гюзелев) на Международния фестивал „Златният Орфей“ (Слънчев бряг, 1990).

като композитор:

• „II награда“ за песента „Огън и дим“ (муз. Александър Кипров, Данаил Драганов, Цветан Владовски) в изпълнение на дует Ритон на Международния фестивал „Златният Орфей“ (Слънчев бряг, 1997).

източник: уикипедия