Петър (Чочо) Попйорданов

роден: 11 юни 1964 г. София, Народна Република България

починал: 5 май 2013 г. в София, Република България, на 48 г.

националност: България

професия: актьор

активни години: 1987-2013

брак:

  • Хилда Казасян (1993-2000; разведени)
  • Йоана Буковска (2001-2004; разведени)

Петър Иванов Попйорданов, известен като Чочо Попйорданов, е български театрален и киноактьор.

Биография

Роден е в София на 11 юни 1964 г. Син е на Иван Попйорданов (р. 1938) – дългогодишен директор на Киноцентър „Бояна“ и генерален директор на БНТ през 1998 г., и лекарката Катя Попйорданова (? – 2013). Родът по бащина линия произхожда от Велес, Вардарска Македония. Прадядото на Чочо е първи братовчед на македонските революционери – войводата Миле Попйорданов и по-малкият му брат Йордан Попйорданов – Орце, водачът на солунските атентатори.

През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Учи в Чехия 1 година.

Играе в трупите на театър „София“ (1988), Малък градски театър „Зад канала“ (до 1994), а от 1994 г. – и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките „Хъшове“, „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“.

Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които „Вчера“ (1988), „Адио Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999), „Хайка за вълци“ (2000).

Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за „Аскеер“ през 1996 и 1997 г. и награда „Златен Баяр“ в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница“.

Известен е и с присъствието си на малкия екран, с участието си в телевизионното шоу „Клуб НЛО“ по „Канал 1“.

През 2007 г. започва участието си в сериала „Хъшове“ за „Канал 1“ на БНТ.

Той има племенници Елена и Петър Кошничарски.

Макар и посмъртно, Чочо Попйорданов става баща на осиновената от него месеци по-рано дъщеричка Екатерина Петрова Попйорданова.

Смърт

Петър Попйорданов умира в „Пирогов“, около 6 часа сутринта на Великден, 5 май 2013 г., вследствие на черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол, причинена при падане от 2 метра височина в гробищния парк „Бояна“. Поклонението му се състои в Народен театър „Иван Вазов“. Попйорданов е погребан близо до неговата починала майка в Боянските гробища.

През 2016 г. е удостоен посмъртно с награда „Икар“ от Съюза на българските артисти за чест и достойнство. Същата година, чрез съдействието на Столична община, архивите на театрите и близките приятели, колеги и роднини на Чочо, е открита временна изложба в памет на Попйорданов.

Награди и отличия

Театрални роли

  • „Питър Пан“
  • „В полите на Витоша“
  • „Сън в лятна нощ“
  • „Хеда Габлер“
  • „Чайка“
  • „Хъшове“
  • „Бурята“
  • „Човекът, който прави дъжд“
  • „Кимоно“
  • „Декамерон“
  • „Призраци в Неапол“
  • „Пет жени в еднакви рокли“

Филмография

ГодинаФилми и Сериали
2012Под прикритие
2011Островът – („The Island“)
2010Цахес
2009Хъшове
2009Глисти – („Tapeworms“)
2007А днес накъде?
2006Врабците през октомври
2005Последният господар на Балканите – („Le Dernier seigneur des Balkans“)
Последният бей на Балканите – (2 заглавие)
2005Патриархат
2004Без семейна прилика
2001Ярост
2000Разбойници-коледари
2000Хайка за вълци
1999Дунав мост
1999Сомбреро блус
1998След края на света
1998Испанска муха
1996Приятелите на Емилия
1996„Августовски Орфей“ – („Me ton Orfea ton Avgousto“)
1994Козият рог
1994Граница
1993Нещо във въздуха
1993Сезонът на канарчетата
1992Вампири, таласъми…
1991Кладенецът
1991Мълчанието
1991Тишина
1991Онова нещо
1990Бързо Акуратно Окончателно
1990Любовното лято на един льохман
1989Без драскотина
1989Аз, Графинята
1989Адио, Рио
1989Екзитус
1988А сега накъде
1988Вчера
1987Цветовете на изгрева

източник: уикипедия