роден: 11 юни 1964 г. София, Народна Република България
починал: 5 май 2013 г. в София, Република България, на 48 г.
националност: България
професия: актьор
активни години: 1987-2013
брак:
- Хилда Казасян (1993-2000; разведени)
- Йоана Буковска (2001-2004; разведени)
Петър Иванов Попйорданов, известен като Чочо Попйорданов, е български театрален и киноактьор.
Биография
Роден е в София на 11 юни 1964 г. Син е на Иван Попйорданов (р. 1938) – дългогодишен директор на Киноцентър „Бояна“ и генерален директор на БНТ през 1998 г., и лекарката Катя Попйорданова (? – 2013). Родът по бащина линия произхожда от Велес, Вардарска Македония. Прадядото на Чочо е първи братовчед на македонските революционери – войводата Миле Попйорданов и по-малкият му брат Йордан Попйорданов – Орце, водачът на солунските атентатори.
През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Учи в Чехия 1 година.
Играе в трупите на театър „София“ (1988), Малък градски театър „Зад канала“ (до 1994), а от 1994 г. – и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките „Хъшове“, „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“.
Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които „Вчера“ (1988), „Адио Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999), „Хайка за вълци“ (2000).
Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за „Аскеер“ през 1996 и 1997 г. и награда „Златен Баяр“ в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница“.
Известен е и с присъствието си на малкия екран, с участието си в телевизионното шоу „Клуб НЛО“ по „Канал 1“.
През 2007 г. започва участието си в сериала „Хъшове“ за „Канал 1“ на БНТ.
Той има племенници Елена и Петър Кошничарски.
Макар и посмъртно, Чочо Попйорданов става баща на осиновената от него месеци по-рано дъщеричка Екатерина Петрова Попйорданова.
Смърт
Петър Попйорданов умира в „Пирогов“, около 6 часа сутринта на Великден, 5 май 2013 г., вследствие на черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол, причинена при падане от 2 метра височина в гробищния парк „Бояна“. Поклонението му се състои в Народен театър „Иван Вазов“. Попйорданов е погребан в Боянските гробища, близо до неговата майка.
През 2016 г. е удостоен посмъртно с награда „Икар“ от Съюза на българските артисти за чест и достойнство. Същата година, чрез съдействието на Столична община, архивите на театрите и близките приятели, колеги и роднини на Чочо, е открита временна изложба в памет на Попйорданов.
Награди и отличия
- Наградата „за млад актьор“ на САБ (1992).
- Награда за мъжка роля за филмите Граница, Онова нещо, Кладенецът, Козият рог, Вампири, таласъми… и Сезонът на канарчетата (Варна, 1994).
- Награда „Златен Баяр“ „за най-добра мъжка роля“ във филма „Граница“ (Белгия).
- Наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България за „Чест и достойнство“, 2016.
Театрални роли
- „Питър Пан“
- „В полите на Витоша“
- „Сън в лятна нощ“
- „Хеда Габлер“
- „Чайка“
- „Хъшове“
- „Бурята“
- „Човекът, който прави дъжд“
- „Кимоно“
- „Декамерон“
- „Призраци в Неапол“
- „Пет жени в еднакви рокли“
Филмография
| Година | Филми и Сериали |
|---|---|
| 2012 | Под прикритие |
| 2011 | Островът – („The Island“) |
| 2010 | Цахес |
| 2009 | Хъшове |
| 2009 | Глисти – („Tapeworms“) |
| 2007 | А днес накъде? |
| 2006 | Врабците през октомври |
| 2005 | Последният господар на Балканите – („Le Dernier seigneur des Balkans“) Последният бей на Балканите – (2 заглавие) |
| 2005 | Патриархат |
| 2004 | Без семейна прилика |
| 2001 | Ярост |
| 2000 | Разбойници-коледари |
| 2000 | Хайка за вълци |
| 1999 | Дунав мост |
| 1999 | Сомбреро блус |
| 1998 | След края на света |
| 1998 | Испанска муха |
| 1996 | Приятелите на Емилия |
| 1996 | „Августовски Орфей“ – („Me ton Orfea ton Avgousto“) |
| 1994 | Козият рог |
| 1994 | Граница |
| 1993 | Нещо във въздуха |
| 1993 | Сезонът на канарчетата |
| 1992 | Вампири, таласъми… |
| 1991 | Кладенецът |
| 1991 | Мълчанието |
| 1991 | Тишина |
| 1991 | Онова нещо |
| 1990 | Бързо Акуратно Окончателно |
| 1990 | Любовното лято на един льохман |
| 1989 | Без драскотина |
| 1989 | Аз, Графинята |
| 1989 | Адио, Рио |
| 1989 | Екзитус |
| 1988 | А сега накъде |
| 1988 | Вчера |
| 1987 | Цветовете на изгрева |
източник: уикипедия
