Чарлз II

роден: 29 май 1630 г. в двореца Сейнт Джеймс, Лондон

починал: 6 февруари 1685 г. в двореца Уайтхол, Англия, на 54 г.

погребан в: Уестминстърско абатство

управление: 29 май 1660 – 6 февруари 1685 / де юре от 30 януари 1649

коронация: 2 февруари 1660

предшественик: Ричард Кромуел (де факто) / Чарлз I (де юре)

наследник: Джеймс II/VII

династия: Стюарт

баща: Чарлз I (1600-1649)

майка: Хенриета-Мария Бурбон-Френска (1609-1669)

брак: Катарина де Браганса (1638-1705)

Чарлз II е крал на Англия и Ирландия от династията Стюарт от Реставрацията (1660) до смъртта си през 1685 и на Шотландия от 1649 г. до 1651 г. и от Реставрацията до смъртта си.

Ранни години

Чарлз е втори син на Чарлз I и Хенриета-Мария Бурбон-Френска, роден на 29 май 1630 г. Прекарва младежките си години във времето на Гражданската война, а след екзекуцията на баща си през 1649 г., бяга във Франция. След това отива в Холандия, а през 1651 г. заминава за Шотландия, където е прокламиран кралският му сан. Водената от него 10 000 армия е разбита през септември 1651 при Уустър от Оливър Кромуел. Чарлз се спасява и следващите седмици планира бягството си във Франция.

Чарлз обикаля Европа 8 години, преди да бъде поканен да се върна в Англия от нацията. Жени се за Катарина де Браганса (португалска инфанта), от която няма законни деца. Най-голямото му извънбрачно дете – Джеймс Скот, херцог Монмаут, прави опит след смъртта на баща си да стане крал на Англия и е екзекутиран по заповед на чичо си Джеймс II, брат на Чарлз.

Чарлз пристига в Лондон, за да бъде коронясан на 29 май 1660 г., навръх 30-я си рожден ден. Той е извънредно толерантен към тези, които осъждат баща му на смърт – само 9 от заговорниците са екзекутирани. Той е и същевременно силно толерантен по отношение на религията – не само заради политическа мъдрост, но и поради морални съображения. Кралската власт и привилегии са силно ограничени от Парламента.

Чарлз финансира администрацията си, чрез митнически данъци и пенсията, която е получавал от Луи XIV (първи братовчед на Чарлз). Кралският прерогатив – душата на Тюдоровата монархия – почти изчезва.

В този период от историята на Англия се оформят политическите течения в Парламента, които ще са основа по-късно на двете големи политически партии в Англия. Благородниците развиват Консервативната партия, с намерение да запазят властта на краля над Парламента. От друга страна търговците – протестанти и техните поддръжници от времето на Гражданската война създават партията на Вигите, която да се бори за разширяване на външната търговия и първенство на Парламента на политическата сцена.

Управление

Първото десетилетие от царуването на Чарлз е съпроводено от много проблеми. Поражението от Холандия в третата морска война за контрол върху външната търговия коства на Чарлз подкрепата на населението. Чумата и големият пожар в Лондон през 1666 г. превръщат английската столица в руини. През 1667 г. холандски кораби прекосяват Мейдуей, потапят 5 линейни кораба и отвличат кралския кораб. Кралят и съветът му са осмени, защото нямат достатъчен интерес към държавното управление.

През 1670 г. Чарлз сключва съюз с Франция срещу Холандия. Френската поддръжка се дължи на обещанието на Чарлз, че в удобно време ще възстанови католицизма. Това време никога не идва за Чарлз и той никога не връща Англия под контрола на Рим. Вигите използват католицизма за да подронят авторитета на краля. Те разпалват нова антикатолическа вълна в Англия. Вигите повдигат тази параноя, за да отстранят от правото да наследи короната братът на Чарлз – католикът Джеймс.

Англиканският свещеник Тайтъс Оутс се обявява за антикатолически пожари и обвинява кралицата и приближените ѝ, че искат да убият Чарлз. Десет души стават жертва на фалшиви доказателства, манипулацията на Оутс успява, жертвите са екзекутирани, а в страната се надига мощна антикатолическа вълна. Доминиращите в Парламента виги се опитват да изключат от заемането на всякакви публични длъжности католиците. Последните години от царуването на Чарлз са заети с осигуряването на трона на брат му Джеймс и засилването на Консервативната партия.

По времето на Чарлз е запълнена 11-годишната празнина на безвластие, съществуваща между царуването на баща му и неговото царуване. Чарлз е бил интелигентен и е покровителствал развитието на науката. На 22 юни 1675 г. кралят основава обсерваторията в Гринуич, приемайки меридианът, който минава над обсерваторията, за нулев (това става международна норма едва в края на 19 век).

Чарлз II е бил толкова романтичен и популярен сред народа, че е бил поканен след смъртта на Оливър Кромуел да се възкачи на престола. Чарлз умира на 6 февруари 1685 г. след усложнения от удар.

източник: уикипедия