Камий Сен-Санс

Роден: 9 октомври 1835 г. в Париж, Франция

Починал: 16 декември 1921 г. в Алжир, Френски Алжир, на 86 г.

Националност: Франция

Професия: композитор, органист, диригент, учител

Инструменти: орган, пиано

Шарл Камий Сен-Санс (на френски: Charles Camille Saint-Saëns) е виден френски композитор, органист, учител и диригент.

Биография

Завършва Парижката консерватория през 1848 г. при професорите Франсоа Беноа (орган) и Жак-Фромантал Халеви (композиране). Работи като органист от 1853 до 1877 г., като преподава пиано в школата на Луи Нидермайер (1861-1865 г.).

Един от организаторите на Националното музикално общество (1871).

Концертира в много страни като пианист и диригент, изпълнявайки предимно собствени творби.

Член на Френския музикален институт, почетен доктор на Университета в Кеймбридж, почетен член на Петербургското отделение на Руското музикално общество (1909).


Произведения

Опери

  • „Жълтата принцеса“ (La Princesse Jaune) (1872)
  • „Сребърното звънче“ (Le Timbre d’Argent) (1877)
  • „Самсон и Далила“ (Samson et Dalila), (1877, Ваймар)
  • „Етиен Марсел“ (Étienne Marcel) (1879)
  • „Хенрих VIII“ (Henry VIII) (1883)
  • „Прозерпина“ (Proserpine) (1887)
  • „Асканио“ (Ascanio) (1890)
  • „Фрина“ (Phryné), (1893)[1]
  • „Фредегонда“ (Frédégonde) (1895)
  • „Варвари“ (Les Barbares) (1901)
  • „Андромаха“
  • „Елена“ (Hélène/La creation d’Helene) (1904)
  • „Родоначалникът“ (L’Ancêtre) (1906)
  • Déjanire (1911)
  • „Монако и Париж“ (1911)


Други произведения

  • 3-та симфония (с орган, 1886)
  • 3-ти концерт (1880)
  • „Интродукция и рондо каприччиозо“ (1863) за цигулка и оркестър,
  • 2-ри, 4-ти, 5-ти концерт за фортепиано (1868, 1875, 1896),
  • „Карнавал на животните“ – фантазия за оркестър (1886)
  • Концерт за виолончело и оркестър Op.33 a moll


Литературни произведения

  • „Portraits et souvenirs“ (1903 г.) – критика.
  • „Хармония и мелодия“ (1885 г.).
  • „Портрети и спомени“ (1899 г.).
  • Под редакцията на Сен-Санс са публикувани Пълни събрани съчинения на Ф. Рамо, К. В. Глюка и др

източник: уикипедия