Блага Димитрова

родена: 2 януари 1922 г., в Бяла Слатина, Царство България

починала: 2 май 2003 г., в София, България, на 81 г.

националност: България

професия: писателка, поетеса, литературен критик, политик, вицепрезидент на РБ

жанр: поезия, роман

съпруг: Йордан Василев

деца: Ханна Хоанг Димитрова (осиновена)

университет: СУ „Св. Климент Охридски“

мандат като Вицепрезидент на Република България: 22 януари 1992 – 6 юли 1993 г.

при президент: Желю Желев (1992-1997)

при министър-председател:

предшественик: Атанас Семерджиев

наследник: Тодор Кавалджиев

партия: СДС (от 1992 г.)

народен представител в: XXXVI НС

Блага Николова Димитрова е българска писателка, поетеса, литературен критик, политик и втори вицепрезидент на Република България между 22 януари 1992 и 6 юли 1993 г.

Биография

Блага Николова Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина, област Враца, в семейство на майка учителка и баща юрист. Израства във Велико Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. – славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност.

На 2 май 2003 г. след сериозно онкологично заболяване и тежък инсулт издъхва една от най-големите български поетеси.

Творчество

Блага Димитрова започва да пише още като ученичка (Класическа гимназия, София). Литературните ѝ интереси я подтикват да запише славянска филология в СУ, а по-късно докторантура в Литературния институт „Максим Горки“. За първото си романово произведение Блага Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива след като 8 години работи като редактор в списание „Септември“ (1950-1958).

Романът „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице“.

През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг – 39-те„.

Между 1987 и 1989 г. ѝ е забранено публикуване на творбите, заради дисидентските ѝ възгледи и дейности.

За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина“ – първа степен.

Романът ѝ „Лавина“ е филмиран през 1981 г.

Участие в политиката

През 1988 г. Блага Димитрова е сред основателите на неправителствените организации Комитет за екологична защита на Русе и Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. По-късно участва в ръководството на Федерация на клубовете за демокрация в Съюза на демократичните сили (СДС).

Народен представител

През 1991 г. става народен представител в 36-то обикновено Народно събрание от партията на СДС.

Вицепрезидент

На Президентските и вицепрезидентски избори през 1992 г. е избрана за вицепрезидент, но същата година напуска поста, поради несъгласия с президента Желю Желев.

Семейство

Блага Димитрова е омъжена за българския литератор и политик Йордан Василев. През 1967 г., по време на войната във Виетнам, „осиновява“ Ха Тху Хоанг (бълг. име – Ханна Хоанг Димитрова) от Хайфон, Виетнам.

До 6-годишна възраст Ха живее евакуирана на село с брат си и със сестра си. При молбата на Блага Димитрова да осинови малката Ха, майка ѝ се съгласява да я даде, за да я спаси от бомбите. До законно попечителство не се стига – Йордан и Блага ѝ казват да ги приема като леля и чичо. Но българите си я наричат „дъщерята на Блага“. Блага Димитрова няма друго дете.

Библиография

  • „До утре“ (1959, стихове) (стихотворението „До утре“)
  • „Светът в шепа“ (1962, стихове)
  • „Жена“
  • „Обратно време“ (1965, стихове)
  • „Пътуване към себе си“ (1965, роман)
  • „Осъдени на любов“ (1967, стихове)
  • „Отклонение“ (1967, роман)
  • „Мигове“ (1968, стихове)
  • „Страшния съд“ (1969, роман)
  • „Лавина“ (1971, роман)
  • „Подземно небе“ (1972, роман-пътепис)
  • „Как“ (1974, стихове)
  • „Младостта на Багряна и нейните спътници“ (1975; в съавторство с Йордан Василев)
  • „Дни черни и бели. Елисавета Багряна – наблюдения и разговори“ (1975, в съавторство с Йордан Василев)
  • „Гонг“ (1976, стихове)
  • „Глухарчето“ (1996, роман)
  • „Пространства“ (1980, стихове)
  • „Лице“ (1981, роман)
  • „Лабиринт“ (1987, стихове)
  • „Между“ (1990, стихове)
  • „Нощен дневник“ (1992, стихове)
  • „Отсам и отвъд. Силуети на приятели“ (1992)
  • „Знаци по снега“ (1992)
  • „Белези“ (1937-1997, стихове) (т. 1, 1997; т. 2, 1997)
  • „Нощна лампа сред бял ден“, 1999
  • „Времена“, 2000
  • „Събрани творби“
    • „Том 1. Ранни стихове“, 2003
    • „Том 2. Лирика и поеми“, 2003
    • „Том 3. Пътуване към себе си“, 2003
    • „Том 4. Отклонение“, 2004
    • „Том 5. Страшния съд“, 2004
    • „Том 6. Лавина“, 2005
    • „Том 7. Осъдени на любов“, 2005
    • „Том 8. Стихове и поеми“, 2006
    • „Том 9. Младостта на Багряна“, 2008
    • „Том 10. Дни черни и бели“, 2008
  • „Глас“ (2004)

източник: уикипедия