Анастас Петров

роден: 1 септември 1899 г. в Добрич, България

починал: 26 декември 1978 г. в София, България, на 79 г.

националност: България

професия: балетист

Анастас Петров Дачов е български балетист и балетмайстор, един от основоположниците на българския балет.

Биография

Роден е на 1 октомври 1899 г. в Добрич в семейството на чиновник. Семейството са преселници от Котел, които по-късно се установяват във Варна. От малък танцува, но се запознава с балета през 1920 г. като ученик във Варненската мъжка гимназия, когато посещава концерти на руската балерина белоемигрантка Мария Юриева.

От 1922 до 1925 г. учи класически танц в Берлин (на издръжка на брат си) в школата на Евгения Едуардова, балерина от Мариинския театър. Едуардова високо цени таланта му и година по-късно го прави свой асистент. От 1925 до 1927 г. Петров танцува в Дойче Опер Берлин. Работи с балетмайстора Макс Терпис, представител на немската пластична школа. За това сътрудничество Петров по-късно споделя:

Аз се възпитах в двойното лоно на класическия и на свободния танц. Това отчасти ми попречи да се изградя докрай и напълно като типичен представител на класическия балет, отчасти ми помогна в експериментите ми за неговото обновяване. Винаги съм съзнавал приоритета на класическата балетна школа, но съм бил и привърженик на съдържателното балетно изкуство.

След завръщането си в България (според някои източници – 1926 г.) става солист и балетмайстор в Софийската опера от 1.8.1927 г., където остава до 1961 г. Поставя танци в опери, оперети, балети, концертни номера. Само за няколко месеца подготвя танците в „Ловци на бисери“, „Орфей“, „Фауст“, „Еврейката“. Скоро след назначението му в пресата излиза следната положителна оценка:

Новият балетмайстор си е поставил задача да оформи балерини, достатъчно добре подготвени, за да може впоследствие да бъде реализирана далечната цел – представянето на пантомима на сцената на Народната опера… Противник на строгостта на школите и доктрините, Петров се стреми да обедини майсторството на руския класицизъм със силното, наситено изражение на немския балет…

Постановката му на „Копелия“ (муз. Лео Делиб) е първата цялостно професионално изработена балетна творба, с която се поставя началото на професионалния балет в България. Критиката я оценява високо:

На сцената на Народната опера се постави пантомимата „Копелия“. Изпълнението за общо учудване бе задоволително, като знаем условията, при които се развива нашето балетно изкуство… Г-н Петров даде много интересни и хубави танци, неговото гъвкаво тяло бе извънредно изразително във всички свои жестове, скокове и танцови фигури… Вън от това, окото на балетмайстора следеше всички останали групови танци и сола и ние виждахме навсякъде неговата неуморна, системна работа…

Забележителни са постановките му на

Други известни негови постановки са

  • първият български балет „Змей и Яна“ на Христо Манолов (1937),
  • „Раймонда“ на Глазунов (1839),
  • Жизел“ на Адолф Адам (1947 и 1960),
  • Лебедово езеро“ от Пьотр Илич Чайковски (1956),
  • Есмералда“ от Пуни (1958),
  • „Орфей и Родопа“ (1960),
  • „Прометей“ на Бетховен,
  • Болеро“ от Морис Равел,
  • „Тамара“ от Мирий Балакирев,
  • „Куклената фея“ от Байер,
  • „Поетът принц“.

През кариерата си поставя танците в повече от 90 опери и създава 16 самостоятелни балетни постановки – някои останали като образци в историята на българския танцов театър.

Петров утвърждава класическия репертоар. В българските балети претворява българския танцов фолклор. Участва в собствените си постановки, сред които

  • Змеят в „Змей и Яна“,
  • Доктор Охболи в едноименния балет,
  • Клод Фроло в „Есмералда“,
  • Прометей,
  • Гирей в „Бахчисарайски фонтан“
  • и други.

Пръв тълкувател е на образите на

  • Зигфрид в „Лебедово езеро“,
  • Франц в „Копелия“,
  • Змея в „Змей и Яна“ в постановката на композитора Христо Манолов (втората версия на балета)
  • и др.

Занимава се и с педагогическа дейност. На 1.9.1927 г. основава първата професионална балетна школа в България, в която подготвя много изтъкнати български балетни артисти – Лили Берон, Асен Гаврилов, Нина Кираджиева, Асен Манолов, Люба Колчакова, както и Неделчо Изов, Крум Янков, Евгени Заднепровски. При него са започнали Калина Богоева, Ичко Лазаров, Константин Дамянов, Маргарита Траянова, Красимира Колдамова, Пенка Енчева. Школата съществува до 1944 г. По-късно приема да работи в държавното балетно училище. По думите на Красимира Колдамова:

В мислите и мечтите си той поставяше непрестанно някаква цел, подтикваше ни да се развиваме.

В писмо по случай 50-ия юбилей на българския балет, Петров пише:

Щастлив съм, че доживях този празник на всенародно обществено признание на балета, на който посветих всяка моя мисъл, всяка моя грижа, цялата си любов, целия си живот.

Умира в София на 26 декември 1978 г.


Награди

Ежегодният балетен конкурс в Добрич, основан през 1982 г., носи неговото име.

източник: уикипедия