роден: 4 февруари 1885 г. в Хасково, Източна Румелия

починал: 22 декември 1936 г. във Виена, Австрия, на 51 г.

националност: България

професия: учен, биохимик

образование:

• Женевски университет
• Гренобълския университет

научна дейност:

• област: Биохимия
• работил в: Софийски университет

Професор Асен Христов Златаров е български учен и общественик, основоположник на биохимията в България. Изявява се и като белетрист.

Биография

Роден е в Хасково на 4 февруари 1885 г. Следва химия в Женевския университет (1904-07). Неговият баща Христо Златаров е бил учител в първото светско училище, основано през 1851 г. в хасковското село Стамболово (Елилер).

Следва химия в Женевския университет (1904 – 1907). През 1908 г. става доктор по химия и физика в Гренобълския университет. Учителства в Пловдив. Специализира в Мюнхен (1909 – 1910). Редактира списанията „Химия и индустрия“ и „Природа и наука“ и библиотеките „Натурфилософско четиво“ и „Наука и живот“.

От 1924 е извънреден, а от 1935 редовен професор в Софийския университет. Автор е на литературни статии, стихове, лирична проза и един роман. В периода (1925 – 1927) е член на литературния кръг „Стрелец“. Сътрудничи на литературната периодика през 30-те години. Активен участник е в Българския народен морски сговор.

Проф. Асен Златаров участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника Петко Каравелов – обществената деятелка Екатерина Каравелова, писателя Антон Страшимиров, проф. Петко Стайнов и др. Тогавашните вестници „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на велика Германия. На 3 юли 1933 г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.

Макар и да не е пряко свързан с Комунистическата партия, през 1936 г. Асен Златаров посещава Съветския съюз, след което издава пропагандната книга „В страната на Съветите“, в която възхвалява колективизацията.

Хронология

• 1885 – На 16 февруари в град Хасково в семейството на Теофани и Христо Златарови се ражда второ дете – Иван-Асен.
• 1903 – Семейството се премества в София, където Асен завършва реална гимназия. Същата година се записва студент по химия в Софийския университет.
• 1904 – Заминава за Женева, където продължава да следва химия.
• 1908 – В Гренобъл – Франция защитава докторската си теза и получава титлата „Доктор по физика и химия“. През май същата година се завръща в България и от септември е учител по химия.
• 1909 – Заминава за Германия и специализира химия на хранителните продукти и съдебна химия при проф. Т. Паул в Мюнхен.
• 1910 – Завръща се в България и постъпва като асистент по органична химия в катедрата при физико-математическия факултет на Софийския университет.
• 1912-1915 – Участва в Балканската и Междусъюзническата войни като санитарен доброволец. Мобилизиран е в Първата световна война.
• 1920 – Избран е за частен доцент по физиологична химия към медицинския факултет в София и за частен доцент по биохимия към ФМФ.
• 1924 – Назначен е за извънреден професор при катедрата по органична химия.
• 1928 – Избран е за председател на Съюза на българските химици.
• 1934 – Взема участие в 11-ия Международен конгрес по химия в Мадрид – Испания.
• 1935 – Заминава с група студенти в Белград – Сърбия, където изнася беседи. Избран е за редовен професор и титуляр на катедрата по органична химия в Софийския университет.
• 1936 – На 22 декември в една виенска болница след две последователни операции престава да тупти сърцето на Асен Златаров.

Цитати от Асен Златаров

• Изкуството е социално явление и трябва да обслужва народа. Няма изкуство за изкуството, както няма наука за самата наука.
• Чисто вегетарианският режим на хранене може да бъде напълно пригоден за физиологическите нужди на храненето.
• Моралните истини са така достъпни и ясни, че тях и децата ги докосват с ръка.
• Но за България тъгувам. Не мога без нея, не мога! Мисля си за изоставената работа, за своя кабинет, за близки в нея мене хора, за моите студенти. И не ще съжалявам, когато ще си тръгна за у нас. Много нещо научих тук, но най-полезното е, че и ние не сме от последните в делото на мисълта Нямаме само материални условия да дадем разраст на силите си. И в това е нашата трагедия. — из писмо от Париж до Константин Гълъбов

източник: уикипедия