Posted in А

Арнолд Шьонберг

Роден: 13 септември 1874 г., във Виена, Австро-Унгария

Починал: 13 юли 1951 г., в Лос Анджелис, САЩ, на 76 г.

Националност: Австрия

Професия: композитор, педагог, диригент

Арнолд Франц Валтер Шьонберг (на немски: Arnold Franz Walter Schoenberg, на български също: Шонберг) е австрийски композитор. Известен е най-вече с модернистичните си приноси към музиката на 20 век: създава музикалната система от дванадесет тона, наречена додекафония, и е един от първите композитори на атонална музика.

 

Биография

Роден е на 13 септември 1874 г. в еврейския квартал на Виена Леополдщат. Майка му Паулина Наход (1848-1921), родена в Прага, е учителка по пиано. Баща му Самуил Шьонберг (1838-1889), роден в Пресбург (днес Братислава), е собственик на магазин.

От 8-годишна възраст започва уроци по цигулка и композира първите си произведения за този инструмент. Поради безпаричие обаче продължава музикалното си образование чак на 21-годишна възраст, когато композиторът Александър фон Землински открива таланта му, започва да го подпомага и обучава за известно време по контрапункт. Преди всичко обаче Шьонберг е автодидакт, както сам споменава в едно интервю.

Ранните творби на Шьонберг са повлияни от романтизма. Първото му успешно произведение е струнният секстет „Просветлена нощ“ от 1899 г. по творба на Рихард Демел, изпълнен в типичния за Вагнер хроматичен стил на кратки мотиви, които се развиват в постоянна градация. Този секстет е и най-често изпълняваната творба на Шьонберг; благодарение на нея той получава преподавателски пост в Консерваторията на Щерн в Берлин, където остава до 1903 г.

Между 1903 и 1907 г. Арнолд Шьонберг продължава експериментите си с хроматичната хармония; а от следващата година започва да пише атонална музика, овладява музикалния експресионизъм и придава директен израз на чувствата в творбите си. Шокира публиката с дисонанса в своите „Три пиеси за пиано“ и песенния цикъл „Книгата на висящите градини“. Но революционният му стил намира ученици и последователи сред композиторите в лицето на Густав Малер, Антон Веберн и Албан Берг, с които Шьонберг се е запознал още с връщането си във Виена през 1903 г. По този начин възниква т.нар. Втора виенска музикална школа (първата включва Моцарт, Хайдн, Бетховен).

През 1925 г. получава покана да преподава в Пруската академия на изкуствата, където остава до 1933 г., въпреки че от 1898 г. е последовател на лутеранската църква. Уволнен от нацистите заради еврейския си произход, Шьонберг заминава за Париж, откъдето емигрира за Лос Анджелис, САЩ. Там Шьонберг създава някои от най-значимите си творби:

  • „Четвърти струнен квартет“,
  • „Струнно трио“,
  • „Концерт за цигулка“,
  • „Ода за Наполеон“,
  • „Оцелелият от Варшава“.
Гробът на Шонберг в Централното гробище на Виена.

Преподава в Университета на Южна Калифорния и Калифорнийския университет в Лос Анджелис (1936-1944), оказвайки влияние върху цяло поколение млади американски композитори. Приема отново юдейската вяра и написва няколко религиозни музикални произведения, сред които музикален съпровод към еврейската молитва „Кол Нидре“ за равин, хор и оркестър, и недовършените:

  • оратория „Стълбата на Яков“ и
  • опера „Мойсей и Арон“.

Умира на 13 юли 1951 г. в Лос Анджелис.

Творчество

  • Streichquartett D-Dur zwei Violinen, Bratsche und Violoncello (1897)
  • op. 1 Zwei Gesänge für eine Baritonstimme und Klavier (1898)
  • op. 2 Vier Lieder für eine Singstimme und Klavier (1899)
  • op. 3 Sechs Lieder für eine mittlere Singstimme und Klavier (1899-1903)
  • op. 4 Verklärte Nacht, Sextett für 2 Violinen, 2 Violen und 2 Violoncelli (1899)
  • Gurre-Lieder (1900–1911). Kantate für Soli, Chor und Orchester.
  • op. 5 Pelleas und Melisande (nach dem Drama von Maurice Maeterlinck) Symphonische Dichtung für Orchester (1902-1903)
  • op. 6 Acht Lieder für eine Singstimme und Klavier (1903-1905)
  • op. 7 Quartett (d-Moll) für 2 Violinen, Viola und Violoncello (1904-1905)
  • op. 8 Sechs Orchesterlieder (1903-1905)
  • op. 9 & op. 9b 1 Kammersymphonie für fünfzehn Soloinstrumente (großes Orchester) (1906)
  • op. 10 Zweites Quartett (fis-Moll) für zwei Violinen, Viola, Violoncello und eine Sopranstimme (1907-1908)
  • op. 11 Drei Klavierstücke (1909)
  • op. 12 Zwei Balladen für Gesang und Klavier (1907)
  • op. 13 Friede auf Erden für gemischten Chor a cappella (1907)
  • op. 14 Zwei Lieder für Gesang und Klavier (1907-1908)
  • op. 15 15 Gedichte aus „Das Buch der hängenden Gärten“ von Stefan George für eine Singstimme und Klavier (1908-1909)
  • op. 16 Fünf Orchesterstücke in der Originalfassung für großes Orchester (1909, revidiert 1922)
  • op. 17 »Erwartung« Monodram in einem Akt, Dichtung von Marie Pappenheim (1909)
  • Drei Stücke für Kammerensemble (1910)
  • op. 18 »Die glückliche Hand« Drama mit Musik (1910-1913)
  • op. 19 Sechs kleine Klavierstücke (1911)
  • op. 20 »Herzgewächse« (Maurice Maeterlinck) für hohen Sopran, Celesta, Harmonium und Harfe (1911)
  • op. 21 »Pierrot lunaire« (1912) für eine Sprechstimme, Klavier, Flöte (auch Piccolo), Klarinette (auch Bassklarinette), Geige (auch Bratsche) und Violoncello
  • op. 22 Vier Lieder für Gesang und Orchester (1913–1916)
  • Die Jakobsleiter (1915–22). Oratorium (Fragment)
  • Die eiserne Brigade (1916). Marsch für Streichquartett und Klavier
  • op. 23 Fünf Klavierstücke (1920–1923)
  • op. 24 Serenade für Klarinette, Bassklarinette, Mandoline, Gitarre, Geige, Bratsche, Violoncello und eine tiefe Männerstimme (4. Satz: Sonett von Petrarca) (1920-1923)
  • op. 25 Suite für Klavier (1921-1923)
  • op. 26 Quintett für Flöte, Oboe, Klarinette, Horn und Fagott (1923-1924)
  • op. 27 Vier Stücke für gemischten Chor (1925)
  • op. 28 Drei Satiren für gemischten Chor (1925-1926)
  • op. 29 Suite für Kleine Klarinette, Klarinette, Bassklarinette, Geige, Bratsche, Violoncello und Klavier (1925-1926)
  • op. 30 Drittes Streichquartett (1927)
  • op. 31 Variationen für Orchester (1926-1928)
  • op. 32 »Von heute auf morgen« Oper in einem Akt (1928-1929)
  • op. 33a & op. 33b Klavierstücke (1929/1931)
  • op. 34 Begleitungsmusik zu einer Lichtspielscene (Drohende Gefahr, Angst, Katastrophe) (1929-1930)
  • op. 35 Sechs Stücke für Männerchor (1929-1930)
  • Suite im alten Stile (G-Dur) für Streichorchester (1934)
  • op. 36 Concerto for Violin and Orchestra (1934-1936)
  • op. 37 Fourth String Quartet (1936)
  • Moses und Aron (1923-1937). Oper in 3 Akten (Fragment)
  • op. 38 & op. 38b Kammersymphonie Nr. 2 (in es-Moll) für kleines Orchester (1906-1939)
  • op. 39 Kol nidre für Sprecher (Rabbi), gemischten Chor und Orchester (g-Moll) (1938)
  • op. 40 Variations on a Recitative for Organ (in D) (1941)
  • op. 41 Ode to Napoleon Buonaparte (Lord Byron) for String Quartet, Piano and Reciter (1942)
  • op. 42 Concerto for Piano and Orchestra (1942)
  • op. 43a & op. 43b Theme and Variations for Full Band (Orchestra) (1943)
  • op. 44 Prelude for Mixed Chorus and Orchestra (zur Genesis Suite, 1945)
  • op. 45 String Trio (1946)
  • op. 46 A Survivor from Warsaw for Narrator, Men’s Chorus and Orchestra (1947)
  • op. 47 Phantasy for Violin with Piano Accompaniment (1949)
  • op. 48 Drei Lieder für tiefe Stimme (und Klavier) (1933)
  • op. 49 Drei Volksliedsätze für gemischten Chor a cappella (1948)
  • op. 50A Dreimal tausend Jahre für gemischten Chor a cappella (1949)
  • op. 50B Psalm 130 for Mixed Chorus a cappella (six voices) (1950)
  • op. 50C Moderner Psalm für Sprecher, gemischten Chor und Orchester (unvollendet) (1950)

Освен музикално, Арнолд Шьонберг оставя и книжовно наследство: теоретичните трудове „Теория на хармонията“ (1911), „Стил и идея“ (1950), както и кореспонденция с полемика за додекафонията.

 

 

източник: уикипедия