родена: неизв., в Сръбско кралство
починала: неизв.
титла: Видинска деспина/царица и Търновска царица
регент на: Иван Стефан
регентство: 1330 – 1331 г.
предшествана от: Теодора Палеологина (1308-1321)
наследена от:
- Теодора Палеологина (1324-1330)
- Теодора Басараб от 1331
брак: цар Михаил III Шишман
династия: Неманичи, Тертеровци, Анжу, Асеневци, Дандоло, Ангели, Арпади
баща: Стефан II Милутин
майка: Анна Тертер
Анна-Неда (Доминика) е българска царица, свързана по бащина линия с рода на Неманичите, и първа съпруга на Видинския деспот/цар и Търновски цар Михаил III Шишман Асен (1323-1330).
Тя е майка на българския цар Иван Стефан. В повечето източници българската царица е спомената като Анна, а в някои като Неда.
Биография
Анна-Неда е дъщеря на рашкия крал Стефан II Милутин и търновската принцеса Анна Тертер, дъщеря на цар Георги I Тертер.
Сватбата между Анна-Неда и Михаил Шишман, син на владетеля на Видин Шишман, се отнася към края на XIII в. До този брак се стигнало в резултат на неуспешна война на Шишман срещу Стефан Милутин. Видинският болярин трябвало да приеме Анна-Неда в своето семейство като гаранция за добросъседски отношения. За последвалите 25 години брачен живот може да се съди само по съдбата на съпруга ѝ. С положителност се знае, че десетина години след венчавката Анна-Неда била с корона на деспина на Видин – тази титла съпругът ѝ и тя получили от нейния вуйчо – търновския цар Теодор Светослав.
Събитията отминавали едно след друго, но повечето били в полза на деспотското семейство и така през 1323 г. Михаил бил коронясан за цар, а Анна-Неда за „благоверна царица и самодържица на българите“. Изпитанията започнали през следващата 1324 г., когато Михаил Шишман се развел с Анна-Неда. Причината за разтрогването на този брак остават неизвестни, но мотивите явно са от политически характер.
След развода бившата царица била изпратена на заточение заедно със синовете си, което продължило 6 години – до битката при Велбъжд. В деня след победата си, брат ѝ Стефан Дечански, първото нещо, което направил, било да изпрати вестоносци до Анна-Неда, за да ѝ съобщят за смъртта на Михаил Шишман. Скоро след това пристигнало и ново пратеничество, което носело със себе сѝ новината, че поданиците са готови отново да поднесат царската корона на Анна-Неда. Повторното ѝ възкачване нямало чисто формален характер. Според историческите източници, тя се разпореждала самостойно с търновския престол. Това засилило опозиционните настроения срещу нея, и няколко месеца по-късно, поредният преврат сложил край на царуването ѝ.
Анна-Неда трябвало да се спасява с бягство към владенията на видинския деспот Белаур и на брат си Стефан Дечански. Заедно със синовете си тя се установила в Ниш, владение на Белаур, близо да рашката граница. Пребиваването ѝ в тогавашния граничен град свидетелства, че надеждата за реванш не била окончателно угаснала – Анна-Неда разчитала и на влиятелните си роднини в кралския двор на Стефан Душан.
Скоро обаче отношенията между Търновското царство и нейния племенник Стефан Душан били уредени, а това означавало ново преместване – този път в Дубровник, където ексцарицата изпаднала в беда, тъй като не разполагала с достатъчно средства за издръжка на семейството си. Наистина тя получавала помощи от анжуйски роднини (Анна-Неда e внучка на съпругата на крал Стефан Урош – Елена Ангелина, която е и французойка по произход и роднина на крал Карл I Анжуйски), които управлявали Неаполитанското кралство, но помощите не били редовни. При все това Анна-Неда продължила кореспонденцията си с Търновския дворец и внимателно следяла развоя на събитията. Доказателство за това са действията на новия цар Иван Александър, който изпратил делегация при Стефан Душан, която настоявала шурей му да предприеме действия за изгонването на Анна-Неда от Дубровник. Според някои известия тя оттам поела към Южна Италия (Неапол), а според други към Константинопол. За последен път името ѝ се споменава през 1346 г.
Анна Неда или както била известна в Неаполитанското кралство – Доминика, е изобразена-изографисана на два пъти – във Високи Дечани като „царица“ – дъщеря на светеца-покровител на българската столица – Стефан Милутин, както и в църквата на Горно Матейче, община Пантелей на Ниш.
източник: уикипедия
