родена: 1871 г. в Бердянск, Руска империя (днес Украйна)

починала: 6 март 1949 г. в София, България, на 78 г.

националност: България

професия: писателка, общественичка

жанрове: разказ, повест, роман, пиеса

съпруга: Янко Сакъзов

деца: Евелина, Надежда, Иван

Анна Карима (срещана и като Ана Карима) е псевдонимът на българската писателка, публицистка, преводачка и общественичка Анна Тодорова Велкова. Занимава се и с благотворителност.

Биография

Анна Карима е родена през 1871 г. в Бердянск в семейството на революционера Тодор Велков. Завършва гимназия в София. През 1888 г. сключва брак с Янко Сакъзов, с когото се разделят по-късно. От брака си с него има три деца.

Още в младежките си години Карима се отдава на писателска и драматургична дейност. Пише разкази, повести, романи. Първия си разказ „Обикновена история“ печата в списание „Ден“ през 1891 г. От 1892 до 1895 г. редактира списание „Почивка“. Пиесите ѝ „Подхлъзна се“, „Загубен живот“ и „Над зида“ са поставяни на сцената на Народния театър. Друга нейна пиеса „В балканах“, оригинално написана на руски език, е поставена в Санкт Петербург.

Карима се изявява и в обществената дейност, като се бори за равноправието на жените в обществото. През 1897 г. основава женското образователно дружество „Съзнание“, сред чиито дейности е петиция до Народното събрание за допускане на жените до университетско образование. През 1901 г. тя инициира създаването и на Българския женски съюз и е негова първа председателка и редактор на печатния му орган вестник „Женски глас“, основан две години по-рано, през 1899 г. През 1908 г. Карима основава нов съюз с просветно-феминистична насоченост, „Равноправие“ с едноименен печатен орган.

През 1916 г. открива в София първото девическо търговско училище. По време на войните от 1912 до 1918 г. се занимава с благотворителност. Съдейства за създаване на пансион за сираци и дружество на инвалидите. През 1917 г. редактира вестник „Българка“.

След атентата в църквата „Света Неделя“ Карима емигрира първо във Франция, където на 15 август 1926 г. пише „Апел за мира – за България“ и го изпраща в Женева до всички членове на Обществото на народите. Поддържа контакти с френския комунист Анри Барбюс, на когото предоставя материали за написването на антифашистката му книга „Палачите“. Извадки от нейни речи и текстове са публикувани в списание „Комунистическо знаме“, задграничен орган на БКП. За дейността си е подведена под отговорност по Закона за защита на държавата от правителството на Александър Цанков. В края на 1926 г. Карима заминава за СССР. След завръщането си в България, през 1928 г., издава книгата „В днешна Русия“, превежда и издава „Палачите“ на Барбюс.

През 1930 г. редактира вестник „Повик“.

Умира на 6 март 1949 г. в София.

Библиография

Романи

• 1933 – „Голгота“
• 1935 – „Ирина“

Повести

• 1908 – „За свободата“

Пиеси

• 1901 – „Подхлъзна се“
• 1907 – „Загубен живот“
• 1912 – „Над зида“
• 1931 – „За свобода“

източник: уикипедия