Андрей Стоянов (композитор)

роден: 23 март 1890 г. в Шумен, България

починал: 29 септември 1969 г. в Шумен, България, на 79 г.

националност: България

професия: композитор, пианист, педагог, музикален теоретик

баща: Анастас Стоянов (композитор)

Андрей Анастасов Стоянов е български композитор, пианист, педагог, музикален теоретик. От 1942 г. е академик на БАН.

Биография

Андрей Стоянов е син на композитора Анастас Стоянов и брат на композитора и пианист Веселин Стоянов. Има родствена връзка с писателя Добри Войников.

Получава първите уроци по пиано от баща си на 6-годишна възраст. Завършва Роберт колеж в Цариград, където учи пиано при австрийския педагог Сикач. От 1910 до 1914 учи в Музикалната академия във Виена пиано при Карл Прохазка и теоретични дисциплини при Херман Греденер и Евзебиус Мандичевски. След завръщането си в България през периода 1914-1922 г. е преподавател в Държавното музикално училище (днес Национално музикално училище „Любомир Пипков“). Впоследствие е професор в Държавната музикална академия (1922-1958). От 1950 г. завежда катедрата по пиано. До 1947 г. е концертиращ пианист.

Той е един от основателите на българската пианистична школа и на Дружеството на българските компонисти „Съвременна музика“ (1933). От 1953 ръководи музикално-педагогическата секция на Института за музика (дн. Сектор „Музика“ в Институт за изкуствознание) ­БАН.

Пише пиеси за пиано, няколко камерни произведения, солови и хорови песни и др.

Автор е на редица книги и други научни трудове предимно в областта на музикалната педагогика и естетика, учебни пособия, над 300 статии и др.

Творчество

  • Камерна музика:
    • Трио за пиано, цигулка и виолончело.
    • Рапсодия за цигулка и пиано.
  • За пиано:

Funf Klavierstuke (С. А. Klemm, Leip-zig) (1917);

5 лирични пиеси; 3 български рапсодии; Рапсодиета; „Акварели“ (10 тонови картини); 2 сонати; 6 концертни сонатини; 8 пиеси за деца (1952);

„Албум за младежта“ (1954);

„По слънчеви пътеки“ (20 пиеси) (1955);

40 народни песни и танци (1956);

Вариации върху народна песен (1958);

8 прелюдии; 3 танцови пиеси.

  • Вокална музика със съпровод на пиано:

40 песни върху стихове на Ив. Вазов, П. Славейков, Д. Дебелянов, П. Яворов, Хр. Смирненски, Хр. Ясенов, К. Христов, Н. Лилиев, Н. Вапцаров, Д. Габе и др. („Старият музикант“, т. Д. Дебелянов, „Тихият пролетен дъжд“, т. Н. Лилиев и др.).

  • Хорова музика:

За см. хор: „Да бъде ден“, т. Хр. Смирненски; „Колело“, т. Ел. Багряна; „Каменарки“, т. Л. Станчев и др.

източник: уикипедия