Роден: 26 септември 1938 г. в Москва, СССР

Починал: 2 октомври 1996 г. в София, България, на 58 г.

Националност: България

Професия: политик

Народен представител в: VII НС, VIII НС, IX НС, VII ВНС, XXXVI НС, XXXVII НС

Андрей Карлов Луканов е политик от Българската комунистическа партия и наследилата я Българска социалистическа партия.

Той е министър-председател на България в две поредни правителства през 1990 г. – първото управлява страната от 8 февруари до 21 септември, а второто от 22 ноември до 20 декември. Полиглот, владее английски, руски, испански и френски език.

Биография

Роден е през 1938 г. в Москва в семейството на известния български комунист Карло Луканов. Той е съветски гражданин по рождение и придобива българско поданство на 6-годишна възраст, когато се премества да живее в България със семейството си.

Професионална кариера

През 1963 г. завършва „Международни отношения“ в МГИМО, Москва.

След дипломирането си е служител в Министерството на външните работи (1963-1965) и Министерството на външната търговия (1966-1968). От 1969 до 1972 работи в представителството на България в Организацията на обединените нации в Женева.

В политиката

След завръщането си е заместник министър (1972-1973) и първи заместник министър (1973-1976) на външната търговия, заместник министър-председател (1976-1986) и първи заместник министър-председател (1986-1987), министър на външноикономическите връзки (1987-1989).

Играе важна роля в т. нар. „преустройство“, което води до отстраняване на Тодор Живков от ръководството на БКП през ноември 1989 г. След успеха му заема ръководни постове в партията. Като най-виден водач на дясното крило, стремящо се към преход към пазарна икономика, той се конфронтира с Александър Лилов, безспорен авторитет в лявото крило, държащо на социалните аспекти. В крайна сметка като компромис 30-годишният Жан Виденов е избран за лидер на партията през декември 1991 г.

Луканов оглавява 2 правителства през 1990 г. – първото управлява страната от 8 февруари 1990 до 21 септември, а второто – от 22 септември до 20 декември, въпреки че според някои няма българско гражданство. В началото на периода активно работи Кръглата маса, договорила рамката на демократичните реформи и прехода към пазарна икономика. Икономическият преход обаче се протака, въведена е купонна система за снабдяване поради острия дефицит на основни стоки и услуги за населението, развива се инфлация.

Второто правителство на Луканов пада след публични протести пред мавзолея на Георги Димитров, където са изкарани миньори от Перник, под ръководството на Мирчо Кирилов Стоименов. От тази криза е останал изразът „Луканова зима“.

Критика към управлението

През пролетта на 1990 г., с обяснението, че в процеса на преструктуриране икономиката не може да ги издържи, правителството на Луканов едностранно преустановява плащанията по външния дълг, извършвани чрез Българската външнотърговска банка. Вследствие на обявения мораториум върху плащанията по външния дълг страната остава изолирана от международните финансови пазари до уреждането на отношенията с кредиторите през 1994 година.

През 1992 г. правителството на Филип Димитров подписва споразумение с основните кредитори за 3-годишен гратисен период по просрочените плащания. След изтичане на гратисния период правителството на Жан Виденов безуспешно опитва да договори облекчени условия или ново разсрочване. За да не се влошава допълнително репутацията на държавата, плащанията са възобновени. Покриването на над 1 млрд. щ. д. лихви и главница допълнително обезкръвява икономиката.

Съчетано с кризата в тежката индустрия и краха на банковата система това е сред основните фактори за икономическата криза през 1996 г. С въвеждането на режима на валутния съвет през 1997 г. състоянието на икономиката започва да се стабилизира и след 2000 г. международните кредитни агенции постепенно си възвръщат доверието в платежоспособността на България.

Съдебно преследване

На 7 юли 1992 г. по искане на главния прокурор Иван Татарчев и с решение на Народното събрание ^[1] му е отнет депутатският имунитет. На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност с предположение, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през периода 1986-1989 г., при условията на продължаващо престъпление, действайки в съучастие с длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, е присвоил обществено имущество в особено големи размери. Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г.

След освобождаването му Луканов подава жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Жалбата е определена за допустима по отношение на твърдяната от него незаконност на задържането му под стража. През март 1997 г. независимият европейски съдебен орган приема, че задържането под стража на Андрей Луканов не е било законно по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, и България е осъдена да плати 40 000 френски франка за незаконния му арест.

Топенерджи

От 1995 г. Андрей Луканов е съдружник и президент на съвместно руско-българското акционерно дружество „Топенерджи“ АД с уставен капитал от 60 млн. лв., в който с равни дялове 50:50 участват българската държавна фирма Булгаргаз и руският газов концерн „Газпром“.

Компанията Топенерджи е изкупена 100% от Газпром през пролетта на 1998 г.

Убийство

Андрей Луканов е застрелян на 2 октомври 1996 г. с 4 куршума пред дома си на ул. „Латинка“ 15.

В деня на убийството около 9:15-9:20 ч. Луканов излиза от дома си и се отправя към личния си автомобил „Пежо 306“, паркиран на около 15 м от входа. В колата го чака шофьорът му. Луканов влиза в автомобила, но се сеща, че е забравил нещо. Излиза от колата, приближава се до домофонната уредба и се опитва да се свърже със съпругата си. През това време убиецът стреля 4 пъти, от разстояние 1,5-2,5 метра с пистолет „Макаров“. Куршум попада в областта на дясното му слепоочие, а други 3 – в гърба. Експремиерът пада на земята, а убиецът изчезва.

В деня на покушението на същото място са открити и захвърлени дрехи на предполагаемия убиец, с които се е маскирал като скитник. Пистолетът, с който се смята, че е било извършено убийството, е намерен едва 40 дни по-късно зад радиатор на площадката между етажите в жилищен блок на съседната улица „Димчо Дебелянов“.

За убийството са задържани и осъдени Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Ангел Василев и Юрий Ленев. Присъдите им по-късно са отменени. Убийството остава неразкрито.

Веднага след смъртта на бившия премиер в печата се появяват много и различни версии – от покушение на „енергийната мафия“ до битови причини.

Семейство

Андрей Луканов е женен за Лилия Герасимова (също завършила МГИМО през 1963 г.). Имат дъщеря и син:

• Ана Луканова
• Карло Луканов – също завършил МГИМО (1992)

Библиография

• „Четиридесет години социалистическа външна търговия на НР България“ (1985)
• „За кризата“ (1992)
• „Социалната демокрация – алтернатива за България“ (1992)
• „Българската корида. Писмо от „Развигор“ (1993)

източник: уикипедия