Александър Миленков.

роден: 19 януари 1882 г. в Самоков, България

починал: 3 януари 1971 г. в София, България, на 88 г.

националност: България

професия: сценограф

образование: Държавно рисувално училище

учители: Петко Клисуров, Иван Ангелов, Ханс Фрам

Александър Миленков е български художник – сценограф и живописец. Има голям принос в развитието на българската сценография. Той е първият професионален декоратор на най-представителната театрална сцена в България – за тържественото откриване на новата сграда на Народния театър в началото на 1907 г. той не само проектира декорите и костюмите, но и е техен изпълнител. За всяка следваща постановка художникът детайлно чете драматургичния текст, проучва от исторически източници подробности от епохата, архитектурата и битови особености. През 1911 г. прилага натрупания опит и при работата си в Кукления театър.

Биография

Роден на 19 януари 1882 г. в Самоков. През 1901 г. завършва Държавното рисувално училище в класа на професорите Петко Клисуров и Иван Ангелов. Заминава да специализира стенопис при проф. Дитл в Мюнхен. След посещение на театрално представление развива интерес към театралната декорация и изоставя фресковата живопис. През 1906 г. е принуден да прекъсне обучението си поради липса на средства и се завръща в България. Три години по-късно пътува отново за Мюнхен и в продължение на година изучава сценография при художника Ханс Фрам, завършвайки образованието си по театрална декорация.

В България започва работа в столичната драматична трупа „Сълза и смях“, по-късно преименувана на Народен театър. През 1907 г. проектира и изработва костюмите и декорите за специалната постановка, с която е открита новопостроената сграда на Народния театър.

Участва в Първата световна война като доброволец. Служи като подпоручик в Двадесет и втори пехотен тракийски полк. Ранен е край Безевище и награден с два ордена за храброст.

Като сценограф Миленков е автор на театралната декорация на 370 постановки, които включват драми, опери, оперети и детски пиеси. Работи за Народния театър, Народната опера, столичния куклен театър, читалища и други театрални сцени от цялата държава. Постановките, за които изработва сценографско оформление включват:

  • „Крал Лир“ от Уилям Шекспир,
  • „Свекърва“ от Антон Страшимиров,
  • „Първите“ от Петко Тодоров,
  • „Аида“ от Джузепе Верди и
  • „Трубадур“ от Джузепе Верди.

Ранният му творчески период се характеризира с голямо внимание към детайлите и историческата достоверност на декорите и костюмите.

Организира пет самостоятелни изложби – една със сценография (1907), а останалите с живопис (пейзажи и натюрморт).

Член е на Съюза на българските художници и два пъти председател на сдружението.

Умира на 3 януари 1971 г. в град София.

Проект III
30-те г. на ХХ в. / гваш, картон / 17,8 х 14,9 см
Рисунка / Композиция
Проект II
30-те г. на ХХ в. / гваш, картон / 19,1 х 14,9 см
Рисунка / Композиция
Проект I
1936 г. / гваш, картон / 24,5 х 13,8 см
Рисунка / Композиция
Стари къщи
40-те г. на ХХ в. / гваш, картон / 24 х 48 см
Живопис / Пейзаж
Рилските езера
1933 г. / гваш, картон / 50,5 х 65 см
Живопис / Пейзаж
Гора
30-те г. на ХХ в. / маслени бои, платно / 35,5 х 47,4 см
Живопис / Пейзаж
Зимен пейзаж
40-те г. на ХХ в. / маслени бои, платно / 57 х 71,5 см
Живопис / Пейзаж
Horanda Hilde – Мюнхен, ок. 1900-1910 г. акварел/хартия, 33/48 см
Планински пейзаж
гваш/хартия, 34/49 см
В замъка – Мюнхен, ок. 1900-1910 г.
акварел/хартия, 38/50 см

източник: уикипедия