Александър Лермонтов

роден: 27 февруари 1838 г. в гр. Либава

починал: 26 декември 1906 г. в Санкт Петербург, Руска империя, на 68 г.

националност: Руска империя

служил в: Имперска руска армия

командвал: 12-ти кавалерийска дивизия

битки / войни: Руско-турска война (1877-1878)

Александър Михайлович Лермонтов е руски полковник, известен, заедно с „летящия отряд“, като освободител на град Бургас от османско владичество.

Биография

Александър Михайлович Лермонтов е роден на 27 февруари 1838 г. в гр. Либава. Племенник е на поета Михаил Юрьевич Лермонтов.

Възпитаник на Пажския корпус, випуск 1856 г.

През 1872 г. е произведен в чин полковник и става командир на 13-ти Драгунски полк.

На 6 февруари 1878 г. „летящият отряд“ на руската армия, състоящ се от 13-ти Драгунски полк и 13 Нарвски хусарски полк (предвождан от генерал Александър Александрович Пушкин, син на поета) под командването на полковник Лермонтов освобождава градовете Елена и Бургас. За това полковник Лермонтов е награден със златно оръжие „За храброст“, с ордени „Св. Владимир“ III степен, с мечове „Св. Станислав“ I степен, с мечове и чин генерал-майор.

След края на войната е назначен за командир последователно на лейбгвардейския Кирасирски полк на Нейно Величество, началник на 12-та Кавалерийска дивизия, командир на 1-ви Кавалерийски корпус. През 1902г. е назначен за член на Военния съвет.

Умира на 26 декември 1906г. Погребан е в Новодевическото гробище в Санкт Петербург.

Освобождение на Бургас

В началото на 1878 г. в Бургас и съседните селища вече не е имало официални представители на султана. Последните 2000 турски войници и 4 оръдия са били натоварени на гемии и в края на декември 1877 г. и отплували от Бургаското пристанище към Цариград. Дългото изолиране на бургаските земи от активни освободителни действия създали смут сред местното население. Това активирало и безчинствата на башибозушките и черкезки банди.

За да защити българското население в региона, щабът на ХI армейски корпус сформира „летящ“ отряд под командването на полк. Лермонтов. Той имал за задача да заеме позиции в Бургаския залив и да спре нахлуващите от север през Дюленския проход черкези и дезертирали турски войници.

На 4 февруари са освободени Карнобат и Българово, на 5 февруари Айтос, в 15 ч. на 6 февруари отрядът влиза в Бургас. Навсякъде руските войници са посрещнати възторжено от населението. Особено тържествено (под звуците на църковни камбани, от първенците на града, духовенството и тримата чужди консули) е посрещането на полковник Лермонтов и неговия “летящ отряд” – четири пехотни роти и три драгунски взвода с две конни оръдия – в Бургас.

В донесението, което полк. Лермонтов изпраща до щаба на армията, пише:

Представители на града поднесоха хляб и сол. Цялото население се тълпеше по улиците и се събра на площада, където се отслужи благодарствен молебен.

Градските първенци предават на освободителя на Бургас, полк. Лермонтов, ключовете от турските складове на пристанището, където се съхранявали храни и въглища, по-късно разпределени от новата управа за изхранването на населението.

Същата вечер под звуците на църковните камбани са посрещнати и останалите 2000 руски воини от 24-та дивизия на ХI армейски корпус. Почивката е кратка, защото пристигат тревожни вести за черкезки нападения срещу Несебър и Поморие, а само половин час след тържественото посрещане в града, полк. Лермонтов получава съобщение за поява на турски броненосец в Бургаския залив и опасност от евентуален турски десант. Опасността бързо е предотвратена, а на 7 февруари е изпратен един ескадрон за освобождаване на Поморие и Несебър.

Деца

Единствената дъщеря на полк. Лермонтов – Александра, напуска удобния и богат живот в Санкт Петербург през 1877 г. и постъпва като доброволка – медицинска сестра в руската армия.

Военната съдба свързва аристократката с лазарета на легендарния командир на 4-ти армейски корпус – белия генерал Михаил Дмитриевич Скобелев. Виждайки стотици мъртви и осакатени руси, българи и финландци, тя осъзнава жестоката реалност на войната и високата цена на победата при Плевен, Шипка и Шейново.

През Ямбол и Елхово сестра Александра достига до Сан Стефано. Там се среща със своя баща А. М. Лермонтов. През май 1879 г. заедно с 4-ти армейски корпус на ген. Скобелев тя идва в Бургас. Тук подпомага обучението на медицински кадри, създаването на болница, закупува със собствени средства болничен инвентар и инструментариум и участва в прощалния прием на белия генерал.

Александра Лермонтова умира през 1903 г. в Санкт Петербург.

Род

Известният поет Михаил Юриевич Лермонтов принадлежи на VIII поколение, а сега по света живеят представители на X и XI поколение. Сред тях имау чени, изследователи, хора на изкуството, военни.

В историята на Русия няма нито една война, в която да не са участвали представители на този прославен род. Като че ли в съдбата на тези хора се отразява цялата сложна руска съдба. Едни от най-прославените представители, военни, от Острожниковското разклонение на Лермонтовия род, са роднините на освободителя на Бургас – Александър Михайлович Лермонтов.

Това може да се твърди за двамата му братя – Михаил и Константин, взели участие в Руско-турската война от 1877-1878 г. Тримата следват стъпките и бойната слава на баща си, Михаил Лермонтов, който едва на 16 години получава първия си военен орден „Св. Георги“. За участието му във войната с Наполеон и сражението при Бородино е отличен отново с орден – „Св. Ана“. Във войната с Турция от 1828-1829 г. се включва в обсадата на Варна в състава на Черноморския флот. При Варна воюва заедно с брат си Дмитрий, който приключва кариерата си като генерал-майор от Адмиралтейството.

В тази руско-турска война участват още двама Лермонтови – Михаил Николаевич и Дмитрий Николаевич. Випусници на Морския кадетски корпус, членове на Гвардейския екипаж на руския Черноморски флот, участват в превземането на крепостта Варна, за което са наградени с ордени и покрити с почести.

Памет

През 1991 г., на 30 юли в гр. Пенза, 70 представители на рода Лермонтови учредяват Международната Асоциация “Лермонтово наследство” с президент правнука на племенника на поета – Михаил Юрьевич Лермонтов, а за вицепрезидент по международните връзки е избрана внучката на племенника на поета – Наталия Борисовна Чирко от гр. Женева, Швейцария.

Асоциацията “Лермонтово наследство“ обединява повече от 190 потомци от рода Лермонтови, живеещи в Русия, Англия, Бразилия, САЩ, Франция, Швейцария, Аржентина, Монако, Югославия, Австралия. Образувани са и секции за осъществяване на приетата програма на Асоциацията, която е в системата “Човек – Биосфера” към ЮНЕСКО.

Основните секции в нея са: редакционно-издателска, генеалогична, художествена и икономическа, в които влизат известни журналисти, поети, художници, научни работници и общественици.

След учредителната конференция са образувани и задграничните отделения, начело с Александър Николаевич Лермонтов от Париж, Джозефина Лермонт от Лондон, Михаил Александрович Лермонтов от Ню Йорк и Александър Григорович от Рио де Жанейро.

източник: burgasmuseums.bg