Posted in Е

Езоп

   Published Date: 26.08.2018
Езоп на Диего Веласкес, Музей „Прадо“

Роден: 620 г. пр.н.е., в Месембрия, древна Гърция

Починал: 564 г. пр.н.е., в Делфи, древна Гърция, на 56 г.

Езоп (на гръцки: Αισωπος, Aisopos) е легендарен древногръцки баснописец, живял в периода около 620-560 г. пр. н.е.

Според античните сведения Езоп е бил роден в Месемврия (дн. Несебър) около 620 г. пр. н.е. и е бил от тракийски произход.

Езоп е бил освободен роб. След като е пуснат на свобода, живее в Лидия, в двореца на цар Крез, чието доверие печели. Езоп е убит от делфийските жреци заради осмиване на боговете.

По-късно името му се превръща в символ. Неговите произведения се предават от уста на уста, а през ІІІ век пр. н.е. са записани от Деметрий Фалерски.

Басните на Езоп са преведени (често преработени) на много езици по света, в това число — на френски и руски, от прочутите баснописци Лафонтен и Иван Крилов.

 

Родината на Езоп

Най-ранните гръцки автори, вкл. Аристотел, споменават, че Езоп е роден около 620 г. пр. н. е. в Тракия, в черноморското селище, известно като град Месeмврия (дн. Несебър).

Издания на български

  • Езопови басни. Превод от старогръцки Александър Балабанов. София, 1924, 1947.
  • Басни: Сборник с 352 басни. Превод от старогръцки Тодор Сарафов. Под редакцията на проф. д.р Георги Михайлов. София: Народна култура, 1967, 147 с.
  • Басни. Пловдив: Христо Г. Данов, 1982, 168 с.
  • Басни. София: ПАН, 1998, 160 с.
  • Басни. София: Планета 3, 1999, 240 с.
  • 180 басни. Превод Ивон и Стефан Тодорови. София: Бриз, 1999, 144 с.
  • Басни. Пловдив: Хермес, 2005, 111 с.
  • Басни. Превод от старогръцки Владимир Атанасов. София: Изток-Запад, 2006, 350 с.
  • Басни. Бургас: Скорпио, 2009, 160 с.

Цитати от Езоп

  • Благодарностите са признак на благородство на душата.
  • Една лястовичка пролет не прави.
  • Истинският приятел се познава в нещастието.
  • Към страшното също може да се привикне.
  • Не винаги ще бъде лято.
  • Не се притеснявайте да се учите в зряла възраст: по-добре е да се научите късно, от колкото никога.
  • Никой не е толкова добър, че да бъде свободен от всякаква вина.
  • С ласки почти винаги постигат повече, отколкото с грубата сила.
  • Следите плашат. — Vestigia terrent.
  • Страстите са пагубни, защото те заслепяват човека.
  • Тук е Родос, тука скачай! (т.е. докажи на място таланта си) — Hic Rhodos, hic salta!
  • Тънкоста на ума е по-добра от красотата на тялото.
  • Утешението за нещастните – да имат другари по нещастие.
  • Хората, които напускат отечеството си, не са уважавани в чужбина, а и в родината си са чужденци.

 

източник: уикипедия